МОЖЕЩИЯТ И НЕМОЖЕЩИЯТ
Която и да е част от потенциала на един човек (способности, дадености) или реализацията му (постижения, положение, взаимоотношения), може да се превърне в един момент в обект на завист у по-малко облагодетелстваните от него. Тук ще наричаме облагодетелствания като потенциал или реализация в някакво отношение човек "можещ", а "неможещ" ще наричаме този, който има осъзната, но неосъществена такава потребност. Очевидно е, че двама души могат да са можещи или неможещи един спрямо друг в различни области на живота и желанията си – примерно един привлекателен човек и един не толкова привлекателен, но с добро образование или материално положение, се проявяват като можещи и неможещи по различен начин. Или тук не говорим за типажи на хора, а само за състояния в определено отношение.
Основната, "външна" разлика между можещия и неможещия – в потенциала или реализацията – поражда по-дълбоки разлики. Преди всичко, важна характеристика на можещия човек е това, че той е зает да се ползва от моженето си – тоест от възможностите, които неговият потенциал или реализация му предоставят. Изобщо, моженето е привлекателно именно с възможностите за съзидателни и възнаграждаващи действия, които то открива. За неможещия, от друга страна, тази част от живота му е празна откъм такива действия. Например, който има приятели, е зает да се среща и да се наслаждава на общуването си с тях, а този, който няма, не прави това. Ако човек има пари, той ги харчи и инвестира, а ако няма – не харчи и не инвестира. Изобщо, можещият човек има възможност за съзидателни действия в областта, в която е можещ, а това означава, че концентрацията му в тази област ще бъде върху самото можене и възможностите за развитие, които то му дава, както и върху неговите собствени действия в това отношение. Неможещият човек обаче е лишен от тези възможности и затова неизбежно концентрацията му в това отношение е върху действията на другите.
Оттук следва една друга важна разлика, а тя е, че можещият е по-малко склонен да базира оценката на своята собствена значимост върху сравнението си с други хора. Изразената склонност за базиране на собствената значимост върху сравнението с други хора е характерна за състоянието на неможене. Това е така, защото можещият човек, както казахме по-горе, е действащ, и затова обикновено има достатъчно основание за положителната си самооценка в собствения си напредък, което намалява необходимостта му да допълва оценката си от сравнения с другите хора. Примерно, за самооценката на един учен, който сам има безспорен научен принос, постиженията на неговите колеги няма да бъдат от решаващо значение. (И така той ще може да ги приема с великодушие.)
Вижда се, че с развитието си, което всъщност е увеличаване на моженето, човек става като цяло по-малко податлив на завист дори и в областите, в които той остава неможещ – не само заради по-малкото си основания за това (винаги биха могли да се намерят достатъчно такива), а също и заради заетостта и концентрацията си, както и заради начина, по който се формира самооценката му. |
5KingZ
5K
id:
6219889
Counter-Strike 5on5 GOBG4CS February Finals